ПЪРВАТА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА АЗБУКА – КИРИЛИЦАТА Защо чествуваме Св. Св. Кирил и Методий? Какви са те, византийци, българи или просто славяни? Какво са създали те, глаголицата или кирилицата? И ако е само глаголицата, защо кирилицата е наречена на Св. Константин-Кирил Философ? И защо на всички образи на светите братя у нас е показвана кирилицата? Това грешка ли е? И още, кой е създал кирилицата и защо тя е взела връх над глаголицата? Тези и някои други въпроси не се осветляват добре в нашето училище и повечето от нас не могат да си отговорят задоволително на тях. Глупаво е да се разчита на гол патриотизъм. Така много започваме да приличаме на едни наши западни съседи, които твърдят някои неща, разчитайки, че повтаряйки ги хиляди пъти те ще станат истина. В следващите редове е представено мнението на Иван Грудев, който се е опитал да отговори аргументирано на тези въпроси. Според мен си заслужава да се прочете. "Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разбирате. Из второто послание на св. ап. Павел до коринтяни, 1:13 Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките - елини езичници. Из "Сказание за буквите" от Черноризец Храбър, IX в. Овде дърво столовито, столовито, грановито: гранки му са до небеси, а коренье сура земя. Българска народна песен Туку стани ми събери моята герджик премяна, еснафска и учителска - башка за зиме, за ляте. Утрина рано ще вървим на Ковчас ще усъмнеме, школуту да си от уре, децата да си събера, децата, дчениците, събера и да пригледъм и да се, мале, прустиме. Мале ле, ку ме обясет, мале ле, да ме не плачеш: за вяра шъ ме обясет, за вяра, за България... Българска народна песен Вече е невъзможно да се пренебрегват многобройните доказателства, че Константин-Кирил Философ е създателят на първата азбука, съответстваща до съвършенство на фонетичното богатство на славянобългарския език. И не само това, "с несъмнена гениалност" (изразът е на големия наш езиковед проф. К. Мирчев) превел е избрани евангелски четива и най-необходимите богослужебни книги от гръцки на славянобългарски език. "Ако при създаването на своята азбука - продължава проф. К. Мирчев - Константин-Кирил изпъква като отличен фонетик, при превода на избраното евангелие той проявява качества на дълбок познавач на българската народна реч от IX в., на прекрасен стилист и необикновено умел преводач. Със своите езикови и стилни качества първият превод на апракоса (избрани части от евангелието) от Константин-Кирил остава ненадминато майсторско дело в цялата старобългарска литература; както казахме вече, в цялата по-късна старобългарска литература, няма произведение, което така ярко да блести със своите езикови качества като преведените от Константин-Кирил евангелски четива"[1]. Константин-Кирил Философ е бил човекът, притежаващ в излишък дух и способности за този велик културен подвиг. Той е един от най-гениалните филолози не само на IX в., но и на всички времена. И не само това, притежавал е качества на смел и непреклонен борец за прогрес, културна самобитност и равенство между народите. Константин-Кирил е знаел отлично освен майчиния си славянобългарски език, но и гръцки, еврейски, арабски и латински езици. На първите два езика Кирил е създал забележителни литературни творби, включително и поезия, превел е граматика на еврейски език, на арабски е водил сложни теологически спорове с обиграни ислямски богослови от Багдадския халифат, а на латински е сразил еретиците триезичници на венецианския поместен събор. Познавал е славяноруски, самаритански, хазарски, както и някои източни езици. Ако внимателно вникнем в достигналите до нас книжовни паметници, с изненада ще установим, че Константин-Кирил като че ли на два пъти е създавал азбука за славяните и е превеждал избор от евангелските и богослужебните книги от гръцки на славянобългарски език: веднъж, през 855 г., за мисията му сред българските славяни (краткото житие на Кирил; Пространното житие на Климент; "Сказание за буквите" от Черноризец Храбър и др.) и втори път, през 862 - 863 г., за мисията му сред западните славяни - моравци и панонци (Пространните жития на Кирил и Методий). Така ли изглежда, или така е било в действителност? Отговорът на този мъчен въпрос се усложнява още повече и от всеизвестния факт, че най-древните славянски надписи и книги са написани с две азбуки - глаголица и кирилица, които силно се различават по графическия образ на своите букви, поне на пръв поглед. Доскоро мнозина приемаха, че "по-старата" - глаголицата е лично творческо дело на Константин-Кирил, а кирилицата е възникнала по еволюционен път или е създадена по-късно от книжовниците на Симеонова България, "най-вероятно" от Климент Охридски. Все повече обаче се множат откритията на надписи на кирилица, между които е и датираният надпис от 893 г. от кръглата Симеонова църква в Преслав, редом с глаголически надписи [2], както и надписът "гороухша" ("горчица") върху глинен съд с търговско-битово предназначение, намерен при разкопки под Смоленск (Русия), точно датиран от първата четвърт на X в.[3], които доказват, че кирилицата е създадена и разпространена едновременно с глаголицата, ако не и преди нея. Произходът на кирилицата е лесно установим. От нейните всичко 43 букви 24 са били направо заети от гръко-византийското уставно писмо, като и в славянската азбука са запазили напълно своя графически образ. По правило в кирилицата цифрово значение имали само буквите, заимствани от гръцкия алфавит, запазвайки същото цифрово значение, както и в гръцката цифрова система (изключение били само "дзело" = 6, "чрьвь" = 90 и "ци" = 900). Не е трудно да се установи произходът и на останалите 19 букви, които съответстват на специфичните звуци на славянобългарския език, отсъстващи в гръцкия. (От новосъздадените букви 15 са поместени в края на кирилицата, като само четири: "боукм", "Живете", "дзело" и "оукъ" са примесени сред заимстваните букви.) От новосъздадените кирилски букви четири са получени чрез графическото видоизменение на букви от гръцката азбука: "Веде", "юс малък", "юс голям" и "дзело"; три са заимствани от еврейския алфавит, като графическият им образ е изменен, за да съответства на общия стил на кирилицата: "ци", "чрьвь" и "ша"; осем са съчетания от други букви или части от букви от самата кирилска азбука (Вж. Приложение - обр. 1). Неясен е произходът само на буквата "ж" - "живете". Буква с подобен графически образ липсва в известните азбуки на IX в., които създателят на кирилицата е могъл да има предвид. Затова пък изобилства като единичен знак или в състава на кратките надписи върху строителни материали от Плиска, Мадара, Преслав и др., или върху стените на скалните манастири и живелища от с. Мурфатлар (дн. с. Бесараби), кюстенджанско (Сев. Добруджа) и от други места по българските земи, неразчетени и досега. Вероятно знакът "Ж" е бил соларен знак, символ на слънцето, на живота въобще, в тайнствената средновековна писменост по нашите земи, отдавана от мнозина на прабългарите. Възможно е този знак да е бил възприет в кирилицата от българската народна традиция за буквата "Живете" (2 л., мн. ч., сег. Вр. на глагола "Жить" - "Живея"). Невероятно е тази буква да е била заета чак от етиопския алфавит - обърната буква "джанджи" (Ф. Ф. Фортунатов, А. М. Селищев); едва ли този алфавит е бил известен на Балканския полуостров. Нова, оригинална азбука ли е кирилицата? Безусловно, да. За ново писмо се е приемал гръцкият алфавит, въпреки че към възприетите от гърците 20 финикийски букви (с известна несъществена промяна на графиката им) са прибавени още 4 нови букви, и те получени чрез графическо изменение на финикийски букви. Нов алфавит е бил и класическият латински, който чрез етруския възприема от западногръцкото писмо 19 букви, към които е прибавена само буквата "G", очевидна трансформация на западногръцката буква "С" "Г". Срещу възприетите от кирилицата 24 гръко-византийски букви (от тях шест напълно ненужни за предаване на славянска реч: "омега", "кси", "пси", "тита" и две от кирилските три "и"-та, запазени само за правилния изговор на непреводимите гръцки думи, предимно от църковно-литургичен характер) са прибавени нови 19 букви, непознати на гръцкия алфавит, които съставляват повече от 44% от кирилския буквен състав. Възникнала ли е кирилицата по еволюционен път? Като систематизирана азбука - едва ли. Исторически факт е, че в многонародностната българска държава (до 893 г.) официален държавен език е гръцкият, официалната писменост е гръцката. Няколко десетки прабългарски каменни надписа, значителна част от които имат официален характер, свидетелстват, че гръцкото писмо е използвано за приблизителното предаване на отделните тюрко-български думи в тези надписи. Притежаваме известието на Черноризец Храбър, че и славянската реч във връзка с постепенната християнизация е била предавана с "римски" (латински) или гръцки букви приблизително, "без устроение" [4]. Имаме изрично свидетелство, че Константин-Кирил Философ е познавал опитите да се превеждат евангелски и богослужебни книги от гръцки на славянски език. В неговото Пространно житие се съобщава, че в кримския Херсонес по време на Хазарската мисия (859 - 860 г.) Константин-Кирил намерил евангелие и псалтир, "написани с руски букви", и срещнал човек, който говорел на "тоя език", близък до неговия роден славянобългарски говор от Солунско. Това означава, че в последното византийско владение на кримския полуостров - Херсонес, са били преведени тези основни книги на християнската литургия от гръцки на славяноруски с гръцки букви "без устроение", за нуждите на евангелската проповед сред източните славяни. Вероятно подобни опити са били направени и на Балканския полуостров, известни на Константин-Кирил преди мисията при хазарите. Освен известието на Черноризец Храбър, доказателства за известна еволюция по посока към кирилицата (приблизителното предаване на славянска реч с гръцки букви) са заимстването на всичките 24 букви на гръцкия алфавит, включително и шест несъответстващи на звуците на тази реч, както и че гръцките букви запазват цифровото си значение и в кирилската буквено-цифрова система (с вече посоченото малко изключение). Създателят на систематизираното кирилско писмо е трябвало да се съобрази с известна писмена традиция. През втората половина на IX в. обаче кирилицата се явява на историческата сцена като буквена система, еднакво прилагана навсякъде, до съвършенство съответстваща на звуковата система на славянобългарския език. Такава съвършена систематизация може да бъде творческо дело на една личност, разпространявана от един център. Произходът на глаголицата поставя значително по-сложни проблеми. Неповторимият, стилизиран облик на глаголическата буквена система я прави неприличаща на никоя от известните азбуки на IX в., когато несъмнено е възникнала. Поради това нейният първообраз е трудно установим. Въпреки графическото своеобразие на глаголическите букви много учени, между които световноизвестни светила на науката, през последните сто и петдесет години упорито са търсили нейните прототипи в други азбуки. Надали има друг алфавит в световната културна история, за който да са били създадени толкова много хипотези, повечето от които имат за свой поддръжник само създателя си или един-двама негови ученици. Понастоящем постепенно взема връх в световната наука хипотезата, съгласно която глаголицата е индивидуално творение: дело на една личност, респ. на група люде, намиращи се в много близко сътрудничество. Първият вариант на тази хипотеза разработва в своите трудове големият наш учен акад. Е. Георгиев, който приема, че творец на глаголицата като "нова, оригинална славянска азбука" е Константин-Кирил Философ, създал я въз основа на "Възникналата по еволюционен път кирилица" за нуждите на неговата Моравско-Панонска мисия. Съгласно втория вариант на същата хипотеза, създаден през втората половина на XIX в. от руските учени И. И. Срезневски и А. И. Соболевски, поддържан през първата половина на този век от съветския учен К. Ф. Карски, а понастоящем от В. А. Истрин и др., творци на глаголицата са учениците на Кирил и Методий, останали в Моравия след смъртта на св. Методий и разгрома на делото на Братята-първоучители, респ. Върнали се обратно в Моравия, след като гоненията на славянската книжнина в края на IX или в началото на X в. "поутихнали". Преследваните Кирило-Методиеви ученици създали глаголицата, вместо и въз основа на създадената по-рано от Константин-Кирил Философ кирилица, тъй като последната, като твърде прилична на византийското писмо, била особено яростно преследвана "от съперничащото с Византия немско католическо духовенство" (В. А. Истрин). Освен признанието на глаголицата като индивидуално творение, в двата варианта на разглежданата хипотеза се приема, че тя произхожда от кирилицата. И действително, глаголицата е изкуствено създадена буквена система. Създателят (създателите й?) са творили буквите й с едни и същи елементи (еднакви геометрични фигурки), с чувство за стил и симетрия. Първата буква "азъ" по форма е кръст, за да се внуши, че просветата е богоугодно дело. Глаголическите букви "иже" и "слово" представляват симетрични съчетания на кръг с триъгълник, очевидно иконоподобни символи, тъй като са влизали в състава на името на Исус (Г. Чернохвостов, В. Кипарски). В глаголицата, за разлика от кирилицата, цифрово значение имат буквите по азбучен ред, без значение дали съответстват на звуците в гръцката или славянската реч. Ненужните за славянския език гръцки букви от шест в кирилицата са намалени на четири в глаголицата - без "кси" и "пси". всичко това свидетелства за индивидуално творческо дело. Много резултатна е и хипотезата за влияние на кирилицата (до известна степен и на латиницата) върху глаголицата (Вж. Приложение - обр. 2 и обр. 3). По този начин формата на всички 40 букви на глаголицата може да бъде задоволително обяснена, без да е необходимо да се търсят паралели в скандинавските руни (Я. Хануш), в иранското писмо (В. Ф. Милер), в кипърското слогово писмо (Н. А. Константинов), в "магическото гръцко писмо" (А. Ф. Вишнякова, М. Коен) и т.н., за чието съществуване славянските просветители от IX в. надали са имали някаква представа. Формата на 25 глаголически букви (11 букви за предаване на звуци, еднакви в гръцкия и славянския език, и 14 букви за предаване на специфичните звуци на славянската реч) може да бъде обяснена като подражание на принципа на постройката или като стилизация на формата на съответните кирилски букви, а формата на 6 други глаголически букви - като стилизация на съответните латински букви. Три глаголически букви - "азъ", "иже" и "слово" представляват изкуствени символи; четири - "иеры", "иерь" и първоначалните глаголически "юсове" - самостоятелни фонетични лигатури, а две - "земля" и "ижица" - самостоятелни сложни графически композиции (И. А. Истрин). Коя от двете славянски азбуки или и двете последователно е създал великият Константин-Кирил Философ? От достигналите до нас извори задоволителен отговор на този въпрос дава само "Сказание за буквите" от Черноризец Храбър: "След това Човеколюбецът Бог, който урежда всичко... изпрати му (на човешкия род - бел. а.) свети Константина Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч."[5] Това изключително ценно известие може да се отнася единствено за кирилицата, в която действително част от буквите са заети от гръцкия алфавит без изменение на графиката им, а другите са новосъздадени или възприети от еврейската азбука за специфичните звуци в славянския език, като се спазва общият стил на гръко-византийското уставно писмо, "образеца" за кирилските букви. В някои от преписите на "Сказанието" са посочени и точните числа - 24 букви, подобни на гръцките, и 14 букви - за специфичните славянски звуци, което тонно съответства на буквения състав на кирилицата към края на IX в. Възможно ли е било в 855 г. Константин-Кирил Философ да се отправи за мисията си сред българските славяни по р. Брегалница с "нова, оригинална славянска азбука", невиждана от никого дотогава? Възможно ли е било да пренебрегне почти двувековната традиция по българските земи да се пише на тюрко-български и славянобългарски език с гръцки букви, приблизително, "без устроение"? Утвърдително на тези въпроси може да отговори само човек, който дръзне да счете, че Константин-Кирил самоцелно е оригиналничил, че е тръгнал единствено за своята лична прослава. Ако е било така, А. С. Будилович го е казал без заобикалки, Константин-Кирил би заслужил прозвището "по-скоро фокусник, отколкото философ"[6]. За всеки, що-годе запознат с живота и делото му, е ясно, че подобни съмнения за скромния, сериозен и целеустремен мъдрец са по-ниски от праха под нозете му. Черноризец Храбър е бил много добре осведомен, че в манастира "Полихрон" на Малоазиатския Олимп Кирил, с помощта на Брат си Методий и на техните ученици - български славяни и въз основа на дотогавашния исторически опит, е създал първата славянобългарска азбука - кирилицата и е превел от гръцки на славянобългарски език най-необходимите богослужебни книги: изборно евангелие, апостол и избрани църковни служби (852 - 855). С кирилицата и с написаните на нея първи славянобългарски книги в 855 г. Великият български и славянски първоучител се отправя за своята първа мисия в славянския свят - мисията си сред българските славяни по р. Брегалница, за да предаде това безценно съкровище на своя народ. През последните години у нас се шири становището, че азбуката, която днес наричаме "Кирилица", уж била създадена от книжовниците от Симеоновия кръг, за което няма никакви доказателства, "най-вероятно" от Климент Охридски. За последното твърдение се позовават на известна фраза от краткото житие на св. Климент, съставено, както се каза, от архиепископ Димитрий Хоматиан през XIII в.: "Измислил (Климент - бел.а.) и други форми на буквите за по-голяма ясност, отколкото тези, които изнамерил мъдрият Кирил." За подобна дейност на Климент не съобщава нито неговото Пространно житие, нито службата му, написани от негови непосредствени ученици скоро след смъртта му. Освен това, става дума за други форми на буквите, т.е. за нов графически образ, а не за допълване на азбуката, както мислят някои. Немислимо е верният ученик и продължител на Кирило-Методиевото дело да му е изневерил. Изглежда е прав акад. Б. Конески (7), че късното известие на архиепископ Димитрий Хоматиан отразява пълната и окончателна победа на кирилицата над глаголицата в югозападните български земи през XI - XII в., постигната не без помощта на охридските архиепископи гърци. Известна е тяхната упорита работа за приобщаване на българското им паство към гръко-византийската култура. Глаголицата, напълно отличаваща се от гръцкото писмо, естествено е била за тях "неясно" писмо, пречка за стремежите им. Напротив, кирилицата, по-голямата част от буквите в която са направо заети от гръцкия алфавит, а останалите са създадени в стила на заимстваните, е била в техните очи по-малкото зло от двете. Необходимо е било победата на едната азбука над другата да бъде "осветена" с името на изключително популярния сред българите народен светец Климент Охридски, още повече, че глаголицата се е свързвала с името на не по-малко популярния Константин-Кирил Философ. Ако е било исторически немислимо Константин-Кирил да се отправи за своята мисия по р. Брегалница в 855 г. с книги на друга азбука, освен кирилицата, невъзможно е било да тръгне за Моравско-Панонската си мисия в 863 г. със същата азбука. Официалната задача на тази мисия, поставена от византийското правителство, е била да разшири сферата на църковно-културното влияние на Византия на запад, като предпоставка за разширяване на политическото й влияние. Константин-Кирил и Методий и учениците им е трябвало да проникнат дълбоко в диоцеза на Западната римокатолическа църква под носа на мощното Източнофранкско (Немско) кралство. За изпълнението на тази голяма, сложна и трудна задача (друг е въпросът за техния личен стремеж към осигуряване на културната и църковна самостоятелност на славяните) те са могли да разчитат единствено на своите собствени сили - Византия е била прекалено далече. Константин-Кирил Философ, без съмнение един от най-надарените византийски дипломати на IX в., е трябвало да придаде на мисията си всехристиянски, надцърковен характер, неутрален към съперничеството на Рим и Цариград за върховенство в християнския свят. Кирилицата, прекалено приличаща по състав и стил на гръко-византийския устав, е била непригодна за тази цел. Нямаме основание да се съмняваме в Пространните жития на Кирил и Методий, че преди заминаването си за Моравия в периода 862 - 863 г. Константин-Кирил Философ създал нова славянска азбука - "устрои буквите, състави (евангелската) беседа" [8], т.е. написал е избраните богослужебни книги на тази азбука. Без съмнение, създадената в 862 - 863 г. нова славянска азбука е тази, която днес наричаме "глаголица". Графическият образ на нейните букви не прилича на буквите на никоя от тогавашните европейски азбуки. Освен това, както се каза, 25 глаголически букви са създадени като подражание на принципа на постройката или като стилизация на съответните кирилски букви, 9 букви са новосъздадени конструкции, а 6 други са явна стилизация на латински букви. (Само така може да бъде обяснена бързината, с която Кирил се е подготвил за своята мисия на запад.) С това и на глаголицата е бил придаден изкуствено неутрален характер, съответстващ на привидно дипломатическия характер на Моравско-Панонската мисия. Действайки при по-голяма свобода, неограничен от традицията, Константин-Кирил е постигнал при глаголицата още по-добра систематизация на азбуката и още по-високо съвършенство при предаване на фонетиката на славянобългарския език, отколкото при кирилицата. Няма никакви данни за разпространение на кирилска писменост в Моравия и Панония. Достигналите до нас най-стари книжовни паметници, създадени там най-близко до Кирило-Методиевата епоха, са написани на глаголица: "Пражките листи", X в. (фрагменти от църковни химни по източен обряд, словашки говор) и "Киевските листи", X в. (фрагменти от църковен требник по западен обряд, сложна смес от южно- и западнославянско влияние) [9]. Невероятна е хипотезата, че глаголицата е била създадена от Кирило-Методиевите ученици, останали в Моравия след смъртта на св. Методий на 6 април 885 г., респ. Върнали се там в края на IX в. или в началото на X в., когато гоненията на славянската книжнина "поутихнали". Акад. Е. Георгиев доказа, че Пространното житие на Кирил, написано в периода 879 - 882 г., т.е. преди смъртта на Методий, е било на глаголица [10]. Тази хипотеза не обяснява и широкото разпространение на глаголическата писменост в България веднага след завръщането на Кирило-Методиевите ученици от Моравия в 885 - 886 г.: разполагаме с глаголически надписи от всички тогавашни български земи - от Йерисо на Атонския провлак през Велики Преслав до с. Мурфатлар (дн. с. Бесараби), Сев. Добруджа; очевидно, било е необходимо време за такова широко разпространение на писменост без корен в нашите земи. Княз Борис-Михаил и особено княз/цар Симеон са видели в глаголицата мощно оръжие за защитата на славянобългарската самобитност срещу гръко-византийския хегемонизъм. Само със съдействието на държавната власт може да бъде обяснено разпространението на донесената от Моравия глаголическа писменост по нашите земи, и то от столицата. Но живият живот се оказал по-силен от добрите намерения. Кирилската писменост, посята от Константин-Кирил Философ в прекрасната долина на р. Брегалница, разпространила се бързо по всички земи, където се е писала дотогава славянска реч с гръцки букви "без устроение", от Преспа и Битоля до Смоленск и Новгород, се оказала по-практичната азбука, постепенно взела връх и окончателно изместила глаголицата. Изглежда, Константин-Кирил е назовавал създадените от него една от друга славянски азбуки с общото име "глаголица", т.е. писменица, буквеница. Славянските народи обаче наричали и двете съставени от него азбуки - "Кирилица", по името на техния създател (до нас е достигнало известието на новгородския поп Упир Лихий от 1047 г., че е преписал своя кирилски ръкопис с глаголически остатъци "ис коуриловице", т.е. по негово време и глаголицата се е наричала "Кирилица".[11]. Едва по-късно е възприето разделението в наименованията на двете азбуки, известно и днес - "кирилица" и "глаголица". Днес на кирилица пишат повече от 60 народи, живеещи в седем държави - България, Македония, Русия, Украйна, Беларус, Югославия и Монголия, съставляващи около 10 % от населението на Земята. Наред с латинския и арабския алфавит кирилицата е една от трите международни азбуки, а заедно с латиницата - една от двете азбуки в света, на чиято основа изграждат писмеността си все нови и нови народи [12]. Великото дело на Константин-Кирил Философ в поречието на Брегалница продължава да е най-свидно достояние на българския народ, неговият най-ценен принос в съкровищницата на човешката цивилизация, причината за националното му съществуване и развитие, основание за националната му гордост.

Браво за поста!!!!!!!!

Все пак наближава 24.05 и реших да припомня, какво всъщност се празнува тогава.